„Отдавна съм почитател на GARDEROB – точно този аналитичен поглед върху структурата на облеклото винаги ме е привличал. Разбира се, Дани е поводът да участвам, тя ме убеди само с един приятен и кратък разговор, тъй като моят първи отговор за всичко е „не“.

Влюбих се в модата от пръв поглед като тийнейджър през 90-те, когато в павилионите за вестници видях стари броеве на Vogue и Elle. Снимките в тях нямаха нищо общо с хората по улиците и с дрехите в магазините тук. След това Fashion TV така ме заинтригува с движенията, материите, морфологията, екстравагантността – толкова близкият допир с изкуството и в същото време тази преходност на жеста.

В годините винаги съм купувала вълнуващи модели, които са прекарвали години в гардероба ми, без да бъдат облечени. Когато направих равносметка за това какво харесвам в действителност и кое определя моя характер и личност, осъзнах, че черно-белите архитектурни кройки са единствените, които нося с желание.

Така че гардеробът ми е черно-бял, сив и с някои сини акценти.

Толкова време вече съм в тази професия, че не мога да определя коя е промяната в моя стил, повлияна само от нея. В един момент става начин на живот и връщане назад няма.

Като наследник на архитектурна фамилия бях многократно предупреждавана за всички трудности, които ме чакат в тази професия като жена. Винаги съм знаела, че трябва да променя света. С други думи: много ми е трудна работата.

Женската гледна точка по дефиниция е „по-дизайнерска“, друг е въпросът, че нещата не могат така да се генерализират. Това означава, че всяка личност може да има и „женствен“, и „мъжествен“ подход.

А иначе да съм жена за мен вече не е трудно.

Защо архитектите носят черно? Въпросът е по-скоро защо например София Лорен носи черно, когато иска да се почувства много специална. Или защо малката черна рокля е призната за абсолютна класика… Това е много дълъг разговор и много малка част от него се отнася за архитектите.