Дали да участва в АРХИТЕКТУРНА Богдана не се замисля и за миг, въпреки че не плува в свои води пред камера. „Идеята на Дани да обвърже мода и архитектура и да представи част от жените в нашата професия много ми допадна. За мен е голяма чест да съм част от тази селекция талантливи жени архитекти.“

Обичам модата, харесва ми да виждам добре облечени хора. Имам вътрешна потребност (като повечето архитекти предполагам) да търся естетика навсякъде и във всеки детайл от ежедневието ми.

Повечето мои дрехи са изчистени, в един тон, рядко имат щампи и шарки, райета и точки може; черните и белите преобладават, а от цветните харесам камел, бежово и тъмносиньо, сложни топли нюанси. Обичам да нося кецове с костюм.

С натрупания опит ставам по-смела. Хубавото при модата е, че можеш да си позволиш да си сложиш леопардова пола за една вечер, а сутринта да се върнеш към минималистичния си стил. С интериорите е по-трудно – когато сложиш някой акцент, трябва да имаш предвид, че след това ще го гледаш дълго време.

Професията не е лесна, но не мисля, че това е свързано с пола. В началото ми беше много трудно, защото възможностите бяха толкова много, а опитът – малко, и често се лутах  между безкрайно много варианти за всяко нещо. Исках да изпробвам всяка идея, преди да я отхвърля. Колкото повече задълбавах, толкова повече осъзнавах каква огромна вселена е архитектурата и колко малка част от нея познавам. Това осъзнаване е доста плашещо и е съвсем възможно да откаже човек да се занимава с професията.

Петнайсет години по-късно ми е доста по-лесно. И пак от време на време има проекти, които са истинско предизвикателство. Това е едно от нещата, които много харесвам  в тази професия – никога не е скучно. Естествено, удовлетворението да решиш една трудна задача е много по-голямо.

Като цяло ми е странно да се разграничават професионалисти по полова принадлежност. Когато обаче стигнем до представянето на един проект, със сигурност можем да говорим за женски подход в комуникацията. И тъй като строителството е един почти изцяло мъжки свят, понякога се налага жените архитекти да прибягват до типично женски начини за въздействие, за да постигнат желания краен резултат. Не е лесно да се пребориш за проекта си, още по-трудно е да извървиш целия процес на реализация заедно с изпълнителите му и жените архитекти често успяват да се справят с тази задача доста умно и деликатно, без излишни конфликти и спорове.

Архитектурата е мултидисциплинарно изкуство, което дава богата обща култура и поглед върху други изкуства – мода, музика, продуктов дизайн. Според мен широкият поглед на архитекта може да е много полезен в други сфери и винаги е любопитно, когато архитекти приложат своята логика в създаването на дрехи, бижута и т.н.

Нямам лично обяснение защо архитектите носят черно, но много ми допада обяснението на Коко Шанел, че черното съдържа всички цветове в себе си и в него е абсолютната красота.