



Архитект Лорита Панова прие необичайната си роля и преодоля фотосесията с елегантност и красота. „Чувствах се много добре и в дрехата, и в студиото, беше забавно, направихме снимките с много настроение!“
Тя завършва архитектура във ВИАС / УАСГ, когато, по думите ѝ, образованието там е било на високо ниво, а мотивацията на студентите – голяма“. С тази желязна подготовка навлиза в архитектурната професия и скоро късметът я води в ателието на един от големите български архитекти – Лозан Лозанов. Архитектурата е съвместен продукт, казвал той, и ателието освен с високото си професионално ниво било забележително с атмосферата си на общност.
Възможността да участва в проектирането на големи обекти с национално значение дават нужната увереност на Лорита и през 1989 заедно с арх. Атанас Панов създават малко ателие. След първите години на оцеляване проектите започват да се увеличават и бюрото се разраства. „Моята специфична амбиция в този процес е, казва арх. Панова, винаги да се опитвам да моделирам стила и начина на работа така, че всички колеги (които винаги са по-млади) да имат своето професионално място и самочувствие в нея; винаги да съм търпелива да разбирам клиентите, докато не се стигне до качествен продукт, от който и ние като проектанти, и те като инвеститори, да сме еднакво удовлетворени.“
Днес марката LP group стои зад знакови обществени и жилищни сгради, променили градския пейзаж. Приносът им за съвременната архитектура е признат с десетки български и международни награди.
Лорита приема да участва в АРХИТЕКТУРНА, привлечена от идеята на проекта. И още: „Харесвам моделите на Дани – стилизирани, с изразителна линия, деликатен детайл и перфектно изпълнение. Дрехите, които обличам, имат подобна концепция…
Надявам се, черното в моя гардероб да не е, защото съм архитект. „За мен целта на продуктите и на архитектурата, и на модния дизайн е една и съща – да са рационални и естетични. Следват тенденциите в естетиката, технологиите, материалите, търсят добра композиция и пропорции. Моят стил в проектирането и в обличането е подобен, надявам се да се развива, но не се е случвало да променям нещо драстично.
Освен консервативност в архитектурата има и иновативност и понякога авангардност. Не мисля, че феминизмът, дори и в новите му форми, е толкова полезен за архитектурата, че трябва да има белези на „женственост“ или „мъжественост“. Soft power – това може би е потипичният за жените архитекти, или поне за мен, подход.









Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.







