
Архитект Радина Гешева влезе в проекта от любопитство. И точно това любопитство ни отказа да я наречем грандамата на интериорния дизайн в България, макар че бихме могли. Но този тежък етикет сякаш не подхожда на нейното евъргрийн излъчване, на лекотата в общуването с нея и на смелите, дори изненадващи интериорни решения. Преди години тя разчупва т.нар. стил в интериора, като смесва икони на дизайна с антики и по-семпли мебели. Днес този маниер е широко разпространен, приема се не само като признак за добър вкус, а е норма за добра жилищна среда. На един от нашите въпроси във връзка с изложбата Радина отговори: „Не робувам на евтини клишета. Харесвам чисти линии, запомняща се визия, с изявен характер – и в дрехите, и в интериора. Лаская се от мисълта, че и в двата случая моят стил е видим.“
Тя завършва архитектура в София. Основава и ръководи Архитектурно ателие „Радина Гешева“. Работи в екип с млади архитекти по различни проекти: къщи, апартаменти, студиа, офиси, обществени пространства. Има успешно реализирани проекти у нас и в чужбина – Виена, Милано, Сан Франциско, Гърция.
Моят гардероб е доста монотонен – черно-бял, с някои изблици от време на време. Харесвам и нося черни дрехи. Например обожавам черно поло! Също и бели ризи и имам доста от тях. Харесвам максимата „Не всяко просто нещо е хубаво, но най-хубавото винаги е просто“. И въпреки казаното дотук, много обичам смели и нестандартни решения, екстравагантни дрехи, аксесоари и бижута…, неочаквани съчетания. Имам и любимци сред модните дизайнери: Yohji Yamamoto, Ann Demeulemeester, Drias Van Noten…
Доколкото архитектурата и модата са подвластни на времето, връзка определено има. Да си припомним архитектурата във вековете и съответните за времето дрехи. Революционните течения в архитектурата и изкуството оказват влияние и върху интериора и модата, например: Bauhaus/Баухаус – Pit Mondrian/Пит Мондриан – Yves Saint Laurent/Ив Сен Лоран. Функционалността в архитектурата и функционалността в модата – също. Разбира се, процесите са доста по-сложни, но утилитарният характер на тези изкуства ги прави зависими от променящия се стил на живот и култура на ползване.
Времето се променя, ние също. И това е прекрасно! Връзката между професията ми и моя стил в облеклото не е толкова директна. В единия случай работя за друг човек, а в другия – това е моят личен гардероб. Принципите обаче важат! Не робувам на евтини клишета.
Да си жена архитект е толкова трудно, колкото и да си мъж архитект. Зависи от приоритетите. Когато избрах тази професия, си мислех колко ще ми е интересно, но не и колко ще е трудно. Не ме плашат трудностите, а по-скоро ме мотивират. Така е и до днес.
В архитектурата, в изкуството, в интериора, в модата смятам, че по-скоро се откроява работата на силните личности, на интересните хора с революционни и нестандартни идеи. Не ги деля на мъже и жени. Просто в годините назад достъпът на жени до тези професии, а и не само, е бил доста ограничен. И съответно е изисквало много повече отдаденост, упоритост, кураж, сила на духа. Затова и познатите имена са доста по-малко. И все пак: Charlotte Perriand/Шарлот Периан, Eileen Gray/Айлин Грей, Gae Aulenti/Гае Ауленти… Както и българката, архитект Стефка Георгиева – каква женственост в нейната работа?! Тя е ярък представител на брутализма в българската архитектура.







Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.







